Kафето. Отказвала съм го два пъти - за около 3 години, колкото продължиха двете ми породени бременности плюс двете кърмения с момчетата. Не си позволих нито една чаша кафе цели 3 години. И веднага след като спрях да кърмя по-малкия, започнах отново да пия кафе. Вторият път беше, докато бях бременна и кърмих Ели. Не си позволих нито глътка кафе и с нейната бременност. Когато спрях да я кърмя - хайде отново към кафето.
Всеки пие, ще кажете. Да, но с някакви граници. А при мен често се случваше да прекаля, без да се усетя да изпия една кафеварка, че и повече. Навсякъде навън бях с чаша кафе в ръка. А това ми се отразява зле - на съня, който е изключително важен, на почивката, търпението, на невропатията. Опитвах няколко пъти да намаля кафето през деня, без особен резултат. Пристрастяването беше абсолютно и непоклатимо. А по принцип имам силна воля. Убеждавах себе си колко е вредно, повтарях си го почти всеки ден, виждах последствията всяка вечер, обещавах си да не правя така и утре - без резултат. Познато ли ви е?
Докато в средата на април влязох в болницата със съмнения за менингит, с усещането, че главата ми буквално ще експлоадира, а тялото ми не беше способно да се грижи дори за себе си, какво остава за някой друг. Нямах достатъчно въздух в продължение на дни, а светлината и всякакви по-силни шумове усилваха болката на пета степен. На третия ден в болницата, без да попитам никой, си взех кафе от машината в края на коридора. Ефектът му върху болката в главата ми беше смазващ. Малко по-късно лекарят мина и ми забрани да пия всякакви напитки с кофеин, които възбуждат мозъка допълнително. Позволиха ми да пия кафе, но с мярка, едва след изписването.
Около две седмици след това ограничих консумацията на кафе до 1-2 на ден преди обяд, като не си позволявам да пия кафе следобяд, нито навън. За това много ми помогна и новата италианска мини кафеварка с две чашки в любим червен цвят, която получих като подарък за рождения ден от моите родители. Вече пия с мярка и то каква - красива, червена мярка! Зная, че това ми е кафето за деня и ако си позволя и чаша допълнително, или пък безалкохолно (о, да, не пия и безалкохолни вече, защото и в тях има кофеин), тежестта в главата може да се върне. А ужасният спомен от онази нечовешка болка и неспособност да си поемеш дълбоко въздух, е страхотен стимул за незабавна промяна, без някакви обещания, отлагания, залъгвания. Просто го правиш и готово.
От април минаха седем месеца. Продължавам да се придържам към две малки чаши кафе на ден, много рядко по три. Намаляването на кофеина ми се отразява добре. По-малко раздразнителна съм, по-лесно заспивам, невропатията няма тези нетърпими пикове вечер, които имах преди след консумацията на повече кофеин. Смятам да продължа с 2 чаши кафе на ден, твърдо съм решена да не се връщам към предишните количества. И да, това е едно от решенията (само едно от много други), които взех и си записах, докато лежах в Света Анна.
Страхотно е чувството, когато успееш да се откажеш от (или поне намалиш) нещата, които отнемат от живота ти такъв, какъвто искаш да го живееш.
А вие, имате ли зависимост от кофеина?
Ваша,
Силвия
Реших да споделя първо с вас какво е новото в 10.04 Stories by Sylvia. От днес започвам записването за коледни фотосесии през декември! Обещавам ви, те да са едни съвсем различни коледни фотосесии. Вижте повече тук.
Какво е новото в Her Startup? Обучението на Her Startup за LinkedIn вече е отворено за записване по всяко време.
Аз нямам зависимост към кофеин. Пия безкофеиново кафе 1-2 пъти в месеца. Харесвам вкуса на кафето, но бих казала че ми е противопоказно. Имах период в живота (от 20тина до към 25-6 годишна), в който пиех кафе, доста силно, заради ниско кръвно. Но след като ми се нормализира спрях. А сега тъй като вече съм изчистена от кофеин, изпия ли едно кафе с кофеин и ми прилошава много. Освен, че ми пречи заради това, имам и СРДЧ и ме вкарва и в тоалетната, с болки в корема.
Но много добре разбирам как се чувствате. Аз пък си имам зависимост към вкусните сладкиши. И наистина е голяма победа да намалим консумацията на каквото и да било, което ни е в повече. Дерзайте! Стискам палци за нови победи. И да си признавам слабостите е също голяма сила и победа над нас самите.
Слънчеви поздрави!
Галя